О'Сенсей Морихей Уешиба

(14.12.1883г. – 26.04.1967г.)

Детски години

Основателят на Айкидо, Морихей Уешиба, е роден на 14 Декември 1883 година в гр. Танабе, района на префектура Уакаяма. Той бил единственият син сред пет деца. От баща си, Йоруку, наследява самурайското достойнство и влечението към обществените дела, а от майка си интереса към религията, поезията и изкуството. През ранното си детство Морихей бил твърде слаб и болнав. За да уравновеси бленуванията на сина си, Йоруку разказвал на Морихей историите за великия им прадядо Кичиемон, който бил един от най-великите самураи на своето време и го окуражавал да изучава и практикува сумо и плуване. Морихей станал по-здрав физически и накрая осъзнал ползата от това да си силен, след като баща му бил атакуван и пребит от банда наета от негов политически противник.

Животът след училище

Училището бързо омръзнало на Морихей, тъй като неговата енергия се нуждаела от по-активно и практическо изявление. Той работил за кратко на няколко места, но те също му се стрували твърде „неживи”. След кратката си кариера като търговец, Морихей най-накрая осъзнал, че има влечение към будо. Той се отдал на обучението си по джуджуцу в Кито-рю и по изкуството на бой с меч в Шинкаге-рю. Съдбата обаче го изпратила в къщи болен от тежък случай на треска, което довело до запознанството му и женитбата с Итогауа Хацу. След като се възстановил от болестта си, той решил да се запише в армията – точно по това време се водела Руско-Японската война. Тъй като бил висок едва 1,50 м, не успял да покрие изискванията за височина. Бил толкова отчаян, че отишъл в гората и започнал да виси по клоните на дърветата с надеждата да разтегне тялото си и да стане по-висок. При следващия си опит, все пак успял да премине теста и през 1903 година бил приет за пехотинец. Успял до такава степен да впечатли командващите си, че те го препоръчали за Националната Военна Академия, но по различни причини той отказал и напуснал армията.

Завръщане от бойното поле

Морихей се върнал в къщи и се отдал на фермерски живот. Заякнал от тежкия военен живот, той желаел да продължи физическите тренировки. Баща му построил доджо в своето имение и поканил известния инструктор по джуджуцу Такаки Кюоичи да преподава в него. По това време младият Уешиба открил, че притежава голям талант и невероятни умения. Тогава започнал да се интересува и от политика. През пролетта на 1912, на 29 години, той, семейството му и няколко други семейства от родния му регион, се преместили в пустошта на Хокайдо (най-северният японски остров). След няколко трудни години малкото селище започнало да просперира. Морихей бил станал толкова силен, че мощта на ръцете му била почти легендарна. По времето през което бил в Хокайдо се срещнал със Сокаку Такеда, голям майстор на Дайто-Рю айкиджуцу. След като се запознали и разбрал, че не може да се сравнява по умение с него, Морихей забравил всичко друго и се отдал на тренировки. След около месец, той основал доджо в Ширатаки и поканил Такеда да живее при него и да преподава в доджото. По това време баща му се разболял сериозно и Уешиба продал повечето от собствеността си и оставил доджото на Такеда. Неговите планове били да се върне в Хокайдо. По пътя към дома, някакъв импулс го накарал да се отбие в Аябе, където било седалището на сектата Омото. Там той се срещнал с основателя на тази нова религия – Онисабуро Дегучи. Морихей бил толкова впечатлен, че останал в Аябе няколко дена и след като се прибрал в къщи се оказало, че баща му бил починал. Той го приел много тежко и решил да разпродаде цялото си наследство и да се премести в Аябе, където да изучава Омото. През следващите осем години той останал при Онисабуро Дегучи, изучавал будо и между другото бил началник на местната пожарна команда. Дегучи бил пацифист, проповядвал ненасилие и апелирал към разоръжаване. Цитирали го – „Оръжията и войната са оръдията, с които земевладелците и капиталистите правят своите печалби, докато бедните страдат”. Странно и интересно е, че човек с такива възгледи е могъл да стане близък с майстор на бойни изкуства като Уешиба. Все пак не отнело много време на Дегучи да осъзнае, че предопределението на Уешиба на земята било да „преподава истинското значение на будо: да спре войните и напрежението между хората”. Изучаването на Омото-кьо и връзката с Дегучи оказали огромно влияние на живота на Уешиба. Той казал веднъж, че докато Сокаку Такеда разтворил очите му за съществуването на будо, истинското разбиране за него дошло чак след опита му и практикуването на Омото. По времето когато тъкмо бил навършил 40 (около 1925 г.), Уешиба имал няколко духовни изживявания, които го впечатлили толкова, че променили завинаги живота му и начина, по който тренирал будо. Той осъзнал, че истинското предназначение на Будо е любовта, която обединява всички същества във вселената.

Учител и ученици

През следващите години много хора търсели мъдростта и учението на Уешиба, сред тях Кенджи Томики (който по-късно създал собствен стил) и известният адмирал Такешита. През 1927 г. Онисабуро Дегучи окуражил Уешиба да се отдели от Омото и да поеме по свой път. Той се преместил в Токио и учениците му станали толкова много, че открил официално доджо в района Ушигоме (там където и днес се намира Хомбу доджо). Много известни инстуктори по бойни изкуства, като Джигоро Кано, го посещавали и били толкова впечатлени, че изпращали свои ученици да се обучават при него. През 1931 година бил завършен Кобукан. През 1932 година било основано „Общество за усъвършенстване на будо”, на което Уешиба бил главен инструктор. По това време ученици били Годзо Шиода, Ринджиро Ширата и някои други. До началото на Втората Световна Война Уешиба бил много зает да преподава в Кобукан и преподавал специални уроци в големите токийски военни академии и в полицейската академия. През тези години Уешиба ставал все по-известен и за него се разказвали все по-легендарни историии. Неговият син Кишомару, който бил същият „книжен червей”, какъвто някога бил и самият Морихей, е летописец на неговия живот по онова време. През 1942г. Морихей се завърнал към селския живот. Той често казвал, че „будо и селският живот са едно и също”. Войната изпразнила Кобукан и окончателно отчуждила Уешиба от града. Като оставил Кобукан в ръцете на сина си Кишомару, той се преместил в селцето Иуама, префектура Ибараги. Там той построил открито доджо и Айки-храм.

Последни години

Мнозина смятат Иуама за родното място на съвременното Айкидо. Преди да се премести там, неговата бойна система била наричана Айкиджуцу, след това Айки-Будо, все още преди всичко бойно изкуство, отколкото духовна школа. От 1942 (когато за пръв път било използвано името Айкидо) до 1952, Уешиба консолидирал техниките и доизградил философията на Айкидо. След войната Айкидо се разпространило бързо, чрез Кобукан (оттогава наричано Хомбу (главно) доджо) под управлението на Кишомару Уешиба. Морихей Уешиба станал известен като „О’сенсей” или „Големият учител”. Той получил много отличия и награди от японското правителство. До края на своя живот, О’сенсей усъвършенствал своя „път” и продължавал с тежките тренировки. През ранната пролет на 1969 година, Морихей Уешиба заболял и казал на сина си, че „боговете го викат”. Той се върнал в дома си в Иуама и пожелал да бъде край своето доджо. На 15 Април състоянието му станало критично. По време на прощалното посещение на учениците си, Уешиба дал последните си напътствия – „Айкидо е за целия свят. Тренирайте не заради себе си, а заради всички хора”. Рано сутринта на 26 Април 1969, 86 годишният О’сенсей поел ръката на сина си, усмихнал се и си отишъл от този свят. След два месеца, жена му Хацу, негова спътница от 67 години, го последвала. Прахът на О’сенсей бил заровен във фамилния храм в Танабе. Всяка година, на 29 Април се провежда мемориална служба в негова памет в Айки храма в Иуама.